ЗА НАС / ABOUT US

100 Години с вяра, надежда и любов

1914-2014


            След 500 години на чуждо владичество,  България била освободена от турска власт през 1878 година. Цар Фердинанд Сакс-кобургготски, държавен водач по това време, търсил възможности в изграждането и развитието на почти свободна България. Той поканил германски семейства от Бесарабия и унгарския Банат, да споделят своите земеделски познания и умения с българите. Бившето турско селеше, Ендже,  наречено по-късно Царев брод,  се преврнало в един от центровете за германските фермери.

            Един германски свещеник пасионист на име Отец Франц Крингс  се грижел за пасторалните нужди на 300 нови заселници в Царев брод, които били предимно католици от 1900 г. насам. Той силно бил загрижен и за децата и младежите,  които растели без подходящо образование. Така, по време на посещението си в Германия той търсел сестри, които биха могли да му помогнат, които биха разбирали техния език и които биха били готови да споделят живота си с хората.

            На 20 Ноември 1912 г., отец Крингс изпратил писмо с покана за сестрите  в Тутцинг, Германия. Той  получил отрицателен отговор. Причината била, че Конгрегацията била планирала да започне две нови мисии в Бразилия. Въпреки това той не се отказал и лично отишъл до Тутцинг. Там описал положението на енорията си по затрогващ начин, който накарал сестрите да се разплачат.

            На 11 Януари 1913 г., настъпила промяна в положението в полза на Божия народ в Царев брод. Сестрите от главната каща в Тутцинг решили да изпратят сестри в България, в края на есента на 1913 година.

            На 6 Януари 1914 г., четирите сестри пионерки: сестра Харлиндис Бауман,  сестра Ерентрудис Айхингер,  сестра Ойхерия Фаулхабер и сестра Асела Шпанагел  получили благословията и кръста на мисията.  Изпълнени  с Дух Свети и мисионерски устрем, те бързали към новия си „Витлеем“,  да видят това, което Бог бил отредил за тх.

            В края на Втората Световна Война сестрите основали детска градина, немско училище и сиропиталище. В пасторалната си работа в енорията те помагали при религиозното обучение на деца, младежи и възрастни. Също така сестрите бенедиктинки предоставяли своите грижи и в домовете на енориащите.

            31 юли 1925 година бил ден на радост за общността. Неочаквано и непредизвестено било пристигането на Апостолическия визитатор, негово превъзходителство Анджело Ронкали заедно с отец Алоис, свещеник пасионист, в Царев  брод. По време на литургия, той насърчил сестрите и вярващите да живеят в преданост на католическата вяра. Той се сбогувал с общността с думите: „Днес вашата конгрегация спечели нов приятел“.   

            През 1944 г. всички германци трябвало да се върнат в Германия. Ето защо немските заселници заедно с половината от германските сестри се връщат  в Германия  преди  руснаците да навлязат в България. От септември  1944 г. комунистите оглавяват правителсвото. Комунистическия режим довел със себе си много проблеми и страдания на дванадесетте български сестри и останалите  германски сестри. Германските сестри били изпратени в концентрационен лагер. Сестрите от детската градина и от сиропиталището за деца били изпратени в затвор. Продукцията от земите, които сестрите притежавали била таксувана толкова високо, че те не могли да си позволят да плащат за тях.  си имущество, за да оцелеят.

            Това се случило през 1948 г., когато останалите германски сестри били изгонени насила от страната.

            През 1952 г. комунитическото Правителсво взело манастира на сестрите и го превърнало в психиатрична болница. Сестрите били наети на работа в болницата,  а за тяхно жилище било определено таванското помещение на къщата.

            Общността на сестрите в Царев брод била единствената общност, която издържала   и съществувала като общност в България през годините на комунистическия режим. Силата им идвала от различни извори, но преди всичко от факта, че те били убедени в своето звание.

            След политическите промени през 1989 г.  Конгрегацията започвнала разговори за бъдещето на Българската мисия. Конгрегацията решила да се изправи пред предизвикателството на едно ново начало.

            През демократични промени първото нещо, което трябвало да се направи, е да сестрите да намерят и решат какъв апостолат да започнат, който би бил подходящ на тогавашната ситуация.  Такава нужда се появила, след като българската католическата църква и запазилата се вяра в сърцата на много хора вече открито можели да се изповядват. Една малка енорийска общност започнала да се появява и да се развива в Царев брод. Днес 72-80 вярващи принадлежат на енорията като редовни членове на католическата църква. В неделя 30-40 души от Шумен и Царев брод идват редовно на литургия.  

            В днешни дни манастирският двор е оформен като голяма и добре развита градина.  Една част от Немското училище е обновена и се използва като универсална стая за библейски разговори, за медитации, за беседи по вероучение. Също така се използва и като място за срещи  на деца и младежки групи.

            От няколко години сестрите живеят в две общности: в Царев брод,  общност в северната епархия  на Русе, и в Секирово,  общност в южната   епархия на София и Пловдив.

 

100 years of faith, hope and love

1914-2014

 

            After 500 years of foreign domination, Bulgaria was freed from the Turkish power in 1878. Tsar Ferdinand of Coburg, the country's leader at that time sought possibilities in the building up and developing the newly freed Bulgaria. He invited German families from Becarabia and the Hungarian Banat, to share their agricultural knowledge and expertise with the Bulgarians. The former Turkish settlement, Endje, later named Zarevbrod, became one of the centers for the German farmers.

            A German Passionist priest in the name of Father  Franz Krings  had cared for the pastoral needs of the 300 new settlers in Zarevbrod who were mostly Catholics since 1900. He was greatly concerned with the children and the youth who were growing up without  proper education. Thus, during his visit to Germany he looked for sisters who could help him, who could understand their language and who are willing to share their lives with the people.

            On November 20, 1912, Fr. Krings sent a letter of invitation to the sisters in Tutzing, Germany. He received a negative response for the reason that the congregation had planned two new foundations in Brazil. Inspite of  this, he did not give up and personally went to Tutzing. There, he described the situation of his parish in a heart-rendering manner that brought the sisters to tears.

            On January 11, 1913, a change in situation in favor of God's  people in Zarevbrod occurred. The  Motherhouse in Tutzing had decided to send sisters to Bulgaria in late autumn of 1913.

            On January 6, 1914, the four pioneering sisters: S. Harlindis Baumann, S. Ehrentrudis Eichinger, S. Eucheria Faulhaber and S. Asela Spannagl received the blessing and the mission cross. Filled with the Holy Spirit and mission zeal,  they hurried to their new “Bethlehem” to see what God has announced for them.

            At the end of  the second World War, the sisters run a kindergarten school, a German school and an orphanage. The sisters help the parish in its pastoral work by giving catechesis to children, youth and adult. They also provide nursing care in the homes of the parishioners.

            In 1944,  Germans had to go back to Germany. So, the German settlers together with half of the German Sisters went back to Germany before the Russians occupied the place. On September 1944, the communist took over the government. Thus the (12) Bulgarian sisters and the remaining  German Sisters had to suffer under the communist regime. The German Sisters were placed in a camp. The sisters' kindergarten school and the orphanage for children were closed. The produce from the field were taxed so high that the sisters can no longer afford to pay for it. For them to cope with the high taxes, they resolve to sell some of their properties in order to survive. 

            It was in 1948 when the remaining German sisters were expelled from the country. In 1952, The Sisters' Monastery was taken by the communist government and was turned into a psychiatric hospital. The sisters were employed in the hospital but were made to stay in the attic of the house for their abode.

            After the political changes in 1989, the Congregation started to ask as to the continuity of the Bulgarian mission. The Congregation decided then to respond to the challenge of a New Beginning.

            With these developments, the first thing to be done is to find a New Apostolate that is suited for the present situation. Such a need came up as soon as the Catholic Bulgarian Church came out of the open together with the faith that had survived in the hearts of many. From them, a small parish community start to emerge and develop in Zarevbrod. Today, 72 - 80 believers belong to the parish as regular members of the catholic faith. On Sundays, 30 - 40 people from Shumen and Zarevbrod come regularly for the  liturgy.

            The monastery yard has been made into a big and well developed garden. A part of the German school has been renovated and is used as an all-purpose room for bible sharing, meditations, catechetical instructtions and is used as meeting place for children and for youth groups.

            Recently, the sisters reside in two communities: Zarevbrod community in the Northern Diocese of Russe and Sekirovo community in the Southern Diocese of Sofia Plovdiv.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg