ИСТОРИЯ / HISTORY

Католически манастир „Св. Бенедикт”

     Католически манастир „Св. Бенедикт”се намира на 10 км. от град Шумен и е единственият действащ в Североизточна България. Манастирът е основан през 1914г. от четири сестри-бенедиктинки (една учителка, една земеделка, една медицинска сестра и една шивачка) от Германия и е известен с приготвянето на лечебен мехлем за кожни изгаряния.С това официално е поставено началото на манастира, който през 2014 г. чества своята 100-годишнина. Манастирът е действащ и в него живеят монахини от различни страни - България, Германия, Филипините и Южна Корея. Те развиват благотворителна дейност в селото и района.

     През 1914 г. в Ендже пристигат четири сестри-бенедиктинки по поръчка на Бенедиктинския мисионерски орден от Тутцинг/Германия. С това официално е поставено началото на манастира, който през 2014 г. чества своята 100-годишнина. През Първата световна война манастирът е подкрепен от още три сестри. Самите те не идват в България с мисионерска цел, а с мисията да поддържат културния и духовен живот на немските заселници. Още през 1914 г. те откриват частно католическо немско основно училище “Св. Йосиф”, което през 1932 г. се допълва с прогимназиално отделение. В училището учат не само немски, но и малък брой български и арменски деца. От самото начало манастирът се грижи и за деца-сираци, първите от които са останали без родители по време на Балканската война 1913-1916 г. Във връзка с ужасната Първа световна война седемте сестри са принудени да напуснат страната през 1918 г., но се връщат с големи трудности през 1920 г. През 1928 г. по инициатива на сестрите в селото се създава културен дом, а през октомври 1935 г. се образува католическото младежко дружество “Св. Михаил” с цел да организира лекции и да се грижи за културното и морално развитие на членовете си. През октомври 1936 г. българското министерство за вътрешните работи и народното здраве разрешава регистрирането на манастира като религиозна общност и като юридическо лице. През годините в манастира функционирала и болногледачна служба, която особено се е грижела за болните от петнис тифус. Сестрите оказвали помощ на пристигалите тук болни от цялото Лудогорие., които в знак на благодарност обикновено поднасяли дарове. Манастирът на сестрите бенедиктинки е извършвал и интензивна земеделска дейност, чрез която била осигурявана прехраната на общността и на бедните деца. Сестрите се отличавали с изключителното си трудолюбие и резултатност в стопанството, като давали добър пример за отличните немски знания и култура в областта на земеделието. В началото обителта не притежавала никаква обработваема земя, но в последствие се сдобива с общо 445 дка. Само десетилетие след основаването си бенедиктинският манастир успял да открие свои филиали и на други места в България - манастирът "Свети Ангели" в с. Бардарски геран, Врачанско и манастирът "Св. Алоис" в с. Драгомирово, Свищовско. Две години след изселването на немската общност от Царев брод, на 3 септемвири 1944 г. немските сестри-бенедиктинки напускат манастира малко преди идването на съветските войска. Руските солдати са били готови да обстрелват манастира, но след като не са открили немци, го пощадили. Само две немски сестри (Евариста Бухер и Буркарда Бетц) остават в Царев Брод и след войната и продължават да работят с приетите вече в манастира български сестри. Немското училище е приключило дейността си след учебната 1943/1944 година. След идването на комунистите на власт (9.09.1944 г.) за сестрите-бенедиктинки настъпват тежки години на изпитание. Епохата на тоталитаризма и на войнстващия атеизъм прекратяват дейността на манастира "Пресвето сърце Исусово". Манастирското земеделско стопанство продължило да работи до 1950 г., когато поради ниските изкупни цени на селскостопанските продукти то фалира и манастирът бил принуден евтино (за стотинки) да отдава земята под аренда. До тогава, в период на страшно сушави години с ниски добиви, сестрите полагали нечовешки усилия за да могат да издължат държавните наряди и начисленият им непосилен данък. Спасението за монахините дошло през 1950 г. с откриването на болница за психично болни, за която са предоставени манастирските постройки и сестрите имали възможност да работят като медицински сестри в нея, с право да изпълняват своите религиозни обязаности. Дейностите и връзките на монахините с енориашите били прекратени, но те продължили да служат на Бог и ближните си. Сестрите нямали възможност да преподават вероучение, но самият им живот бил проповед. По този начин манастирът надживява трудните за представителите на религиите години на социализма. През 1953 г. цялото движимо и недвижимо имущество на манастира е национализирано, включително и земеделски имоти. След разпадането на комунистическия режим през 1989 г. одържавените имоти принадлежали на Католическата църква в пределите на Народна Република България са върнати. Наред с това дейността на манастира "Пресвето сърце Исусово" е възобновена и разгърната. През 1992 г. от Германия идват две сестри и с тяхна помощ дейността на манастира е оживена. Започват редовни духовни занимания, направен е основен ремонт и обновяване на върнатите през 1990 г. манастирски сгради. През последните години, наред с духовната дейност, сестрите проявяват голяма активност и в социални дейности. Младите сестри от манастира работят интензивно с младите хора както от с. Царев брод, така и от Шумен, успяват да създават работа за безработни жени, организират множество културни изяви. В манастира работи и кухня за социално слаби и нуждаещи се. Голямо богатство за манастира е неговата цветна градина, създадена още с идването на първите сестри от Германия през 1914 г. В градината се отглеждат предимно невен и бял крем, основно с лечебна цел. По стара рецепта бенедиктинките приготвят от цветята мехлем, който се използва при кожни заболявания, екземи, изгаряния, трудно заздравяващи рани, след лъчева терапия и др. След успешното възстановяване на мисията си в Царев брод, сестрите-бенедиктинки откриват свой филиал в кв. Секирово към гр. Раковски, където през 2006 г. е осветен нов манастир. Днес в манастира „Пресвето църце Исусово” има седем от общо единайсетте сестри-бенедиктинки в България: две българки, една германка, една филипинка, една корейка (сестра Анджела Парк) и две бразилки. Досега изминатият път от сестрите-мисионерки е труден и трънлив, но след редицата преодолени препятствия и решени проблеми с вяра и упование в Бога, те гледат с по-голяма сигурност и увереност в бъдещето.

 

Catholic monastery "St. Benedict "

            Catholic monastery "St. Benedict "is located 10 km. from the town of Shumen and is only active in northeastern Bulgaria. The monastery was founded in 1914. four sisters Benedictine (a teacher, a farmer, a nurse and a seamstress) of Germany and is known for the preparation of healing ointment for skin izgaryaniya.S it officially launched the monastery, which in 2014 celebrates its 100th anniversary. The monastery is active and live there nuns from different countries - Bulgaria, Germany, the Philippines and South Korea. They develop charitable activities in the village and the region.
            In 1914 Angie arrive four Benedictine sisters at the request of the Benedictine missionary Order of Tuttsing / Germany. This officially marked the beginning of the monastery, which in 2014 celebrated its 100th anniversary. During World War the monastery was supported by three sisters. They themselves do not come to Bulgaria with missionary purpose, with a mission to maintain the cultural and spiritual life of German settlers. Back in 1914, they found a German private Catholic elementary school "Sv. Joseph ", which in 1932 is supplemented by a secondary compartment. The school not only learn German, but a small number of Bulgarian and Armenian children. From the beginning the monastery and care for orphans, the first of which were left without parents during the Balkan War 1913-1916 In connection with the terrible First World War seven sisters were forced to leave the country in 1918, but back with great difficulties in 1920. In 1928 at the initiative of the sisters in the village creates a cultural center, and in October 1935 formed the Catholic youth association "St. Michael "to organize lectures and take care of the cultural and moral development of its members. In October 1936 the Bulgarian Ministry of Interior and Public Health authorize the registration of the monastery as a religious community as a legal entity. Over the years, the monastery functioned and Carers Service, which are particularly cared for the sick of spotted typhus. Nurses assist patients come here from all Ludogorie., Which is usually a sign of gratitude was served food. The monastery of the Benedictine Sisters is performed and intensive agricultural activity, which was provided by the community and livelihood of poor children. The sisters are distinguished by their exceptional diligence and effectiveness in holding as a good example for the excellent German culture and knowledge in the field of agriculture. In early monastery possess no arable land, but subsequently acquired a total of 445 acres. Only a decade after its founding Benedictine monastery managed to open their branches in other places in Bulgaria - the monastery "Holy Angels" in. Bardarska Geran, Vratsa and the monastery "St. Alois" in. Dragomirovo, Svishtov. Two years after the deportation of the German community of Tsarev brod, on 3 September of 1944 German Benedictine sisters leave the monastery shortly before the arrival of Soviet troops. Russian Soldati were ready to shoot the monastery, but since they were not found Germans spared him. Only two German nurses (Evarista Bucher and Burkard Betz) remain in Tsarev Brod after the war and continue to work with already adopted in the monastery Bulgarian nurses. German school has ended its activities after the school year 1943/1944. After coming to power of Communists (9.09.1944) for the Benedictine sisters-occurring heavy years of probation. The era of totalitarianism and militant atheism dissolution of the monastery "Holy Heart of Jesus'." Monastery farm continued to work until 1950 when, due to low prices of agricultural products it went bankrupt and was forced cheaper monastery (cents) to give land on lease. Until then, in a period of terrible dry years with low yields, the sisters did their superhuman efforts to be able to repay state quotas and charged them unaffordable tax. Salvation nuns came in 1950 with the opening of a hospital for the mentally ill, for which they were granted the monastic buildings and sisters had the opportunity to work as nurses in it, with the right to perform their religious a task. Activities and relationships with parishioners nuns were discontinued, but they continued to serve God and their fellow men. The sisters were not able to teach religion, but their very life was a sermon. Thus the monastery survives difficult for representatives of religions years of socialism. In 1953, all movable and immovable property of the monastery is nationalized, including agricultural properties. After the collapse of the communist regime in 1989 nationalized property belonged to the Catholic Church within the People's Republic of Bulgaria returned. Finally, the activities of the monastery "Holy of Heart of Jesus" was restored and built. In 1992 Germany came two sisters and their help with the activities of the monastery was busy. Starting regular spiritual activities, has made major repairs and upgrading returned in 1990 monastery buildings. In recent years, along with spiritual activity, the sisters have been increasingly active in social activities. Young sisters of the convent work intensively with young people with both. Tsarev Brod and from Shumen, manage to create jobs for unemployed women, organize numerous cultural events. In the monastery kitchen and work for poor and needy. Great wealth to the monastery is its flower garden created more with the arrival of the first sisters from Germany in 1914. In the garden are grown mainly marigold and white cream, mainly with curative intent. In old recipe Benedictine ointment prepared from the flowers, which is used for skin diseases, eczema, burns, wound healing difficult after radiation therapy and others. After successful recovery mission in Tsarev Brod, Benedictine sisters-opened a branch in the quarter. Sekirovo to town. Rakovski, where in 2006 he was consecrated a new monastery. Today the monastery "Holy of tsartse of Jesus" has seven out of eleven Benedictine sisters in Bulgaria: two Bulgarians, one German, one Filipino, one of the Korean (Sister Angela Park) and two Brazilian. So far covered distance from sister missionary is difficult and thorny, but after row overcome obstacles and problems solved with faith and trust in God, they look with greater security and confidence in the future.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg